ПРИЧАСТИЕТО - ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН, 6 ГЛАВА

ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН, 6 ГЛАВА

Първо ще разгледаме накратко контекста на 6 глава от Евангелието на Йоан и след това ще се спрем на това, което е записано tam относно Причастието. Започвайки разказа Йоан споменава, че наближава пасхата (Йоан 6:4). Защо? Не се ли е опитва да ни подсети, че ще говори нещо във връзка с нея? След това описва как Господ нахрани 5000 човека с пет хляба и две риби и се напълниха 12 коша къшеи. Дали и това не беше подготовка за предстоящото по-важно послание, помагащо ни да разберем, че Иисус има властта и силата да ни даде хляба, който обещава? След това Иисус отново е над физическите закони - ходи по водата. Накрая Иисус влиза в синагогата и настоява, че Той е хлябът на живота, и че хлябът, който Той ще даде е неговата плът. Kаза oще, че за да има някой вечен живот трябва да яде Неговата плът и да пие Неговата кръв. Оставайки с учениците си, Иисус вижда съмненията им, но вместо да смекчи думите си, Той им каза, че това не би трябвало да ги отблъсква, защото има и по-трудни за приемане истини. Почти всички ученици на Иисус не можаха да приемат това учение и си отидоха. Оставайки насаме с дванадесетте апостола, Иисус им показва, Неговия избор е бил с Божия промисъл, защото никой от тях не Го напусна. Също демонстрира Своето предузнание, предсказвайки, че един от тях ще го предаде.

ЗАЩО СИ ОТИДОХА УЧЕНИЦИТЕ?

В синагогата Иисус изпита вярата на последователите си. Той не направи това като им даде странно сравнение, на което те да не можеха да разберат символиката. Той им разкри духовна истина, която те трябваше да приемат с вяра. Те не разбираха как ще стане това, но Иисус очакваше да му се доверят, че казва истината. Повечето ученици не издържаха този тест и не повярваха. По думите на Христос те си тръгнаха, защото не вярваха:

 60Мнозина  от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ 61Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? 62... Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи ... (Йоан 6:60-64) 

Защо ап. Йоан ги нарече невярващи? Какво не повярваха онези от учениците които си отидоха? Не повярваха, че това което Иисис казва е истина. Не повярваха, че ще ядат плътта на Иисус и ще пият кръвта му. Не повярваха, че това което Той им казва е истина, независимо, че не разбираха как ще стане това. 

Апостолите издържаха този тест и останаха. Те повярваха, че ще ядът плътта на Иисус и ще пият кръвта му. Не знаеха как ще стане това, но вярваха, че Иисус говори истината.

В синагогата Иисус говореше за причастието. Когато се причастяваме ядем самото тяло на Иисус и пием самата кръв на Христос. В причастието думите на Иисус изречени в синагогата се изпълняват буквално.

ОТГОВОР НА НЯКОИ ВЪЗРАЖЕНИЯ

Възражение: Иисус каза "Аз съм вратата" , каза и „Аз съм лозата”. Ние не приемаме тези думи буквално , а ги приемаме като преобраз. Преобразно Иисус е вратата и лозата, но не и буквално. По същия начин и думите Му, че Той е хляба, който учениците му трябва да ядът се приемат като преобраз.

Отговор: В синагогата Иисус каза, че е хлабът на живота, но това което притесни тълпата не бяха тези думи. Те се съблазниха в думите му, че е слязъл от небето. Имаше и други случаи, в които Иисус каза, че е вратата, че е лозата, но никой не си тръгна, нито каза "Тежко е това учение". Явно тълпата разбираше от символика, но настояването на Иисус, че трябва да ядът плътта му и да пият кръвта му ги съблазни още повече. Нима Иисус ги подведе със странното сравнение? Не! Иисус им каза истината и истината ги съблазни.

---------------------------------

Възражение: Тълпата и онези от учениците, които си отидоха мислеха плътски и затова не можаха да схванат духовната символика, за която Иисус говореше.

Отговор: Обърнете внимание, че във въпроса не се говори за духовна истина а за духовна символика. Неприемливо е твърдението, че великото духовно разбиране, което плътския ум не може да разбере е, че хляба и виното са символи. Всеки плътски ум, дори невярващите ще разберат символиката на хляба и виното. Но, че хляба и виното са самото тяло и самата кръв на Иисус - това е трудно за разбиране - това се разбира духовно, чрез вяра. Реалното присъствие и нашия ум не може да разбере, затова му казваме тайнство и не го обясняваме, а приемаме с вяра думите на Господа за хляба: "Това е моето тяло" и за виното "Това е моята кръв".

----------------------------------

Възражение: Иисус е използва метафора, но учениците не разбраха това и за това се отдръпнаха. След речта Си в синагогата Христос разясни на апостолите, че е говорил символично. Той каза : „Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.” Тук Иисус обяснява, че това което е говорил трябва да се разбира не буквално, а символично.

Отговор: Изразът „думите Ми са дух” не означава „думите Ми са символични”. Има разлика между духовно и символично. При платонизма материалното не може да бъде духовно, както и истината не може да има нищо общо с материалното. В Християнството противоположното на духовното е плътското. Духовното също е свързано с материалния свят, защото той е създаден от Бога.  "Думите ми са дух", трябва да се разбира, че не могат да бъдат разбрани с плъткия ум, а не че са символични, нещо кието всеки плътски ум ще разбере. Затова ап. Йоан каза, че учениците си тръгнаха, защото не вярваха, а не защото не разбираха.

-------------------------------------

Възражение: Нямаше как хлябът и виното да са тялото и кръвта на Христос, защото когато Иисус установяваше причастието беше в своето тяло.

Отговор: Христо и днес е в своето тяло (вече прославено, но пак Неговото тяло). Докато беше в тялото си Христос каза: „това Е Моето тяло”, „това Е Моята кръв”. Нима Бог не може да претвори хляба и виното в тялото и кръвта на Господа? Припомнете си чудото с петте хляба и двете риби. 

===============

-----------------------------------

Възражение: Хлябът и виното са само символи, защото говорейки за причастието Христо казва: "това правете за Мой спомен". (Лука 22:19-20, 1Кор 11:23-26)

Отговор: Да помислим, за какво говореше тук Христос? Нима искаше да каже, "правете това за да не Ме забравите"? Защо от апостолите, от които очакваше да занесат цялото Негово учение Исус искаше да си спомнят за Него и Неговата жертва. Нима без да си спомнят щяха да забравят? Не! Тук имаме установяване на нов обичай. Когато евреите ядяха пасхата те си спомняха за Моисей и Египет. Сега имаме Нов Завет и когато ядем нашата пасха, ние не си спомняме за тези неща, а за Христос. Христос не каза - това е символ. Той каза, че когато учениците Му взимат причастието вече ще мислят за Него, а не за Моисей и Египет.

Също така, речта на Иисус в синагогата е едно от малкото места в Писанието, където Иисус използва израза "Истина, истина ви казвам". А това е единственот място, където този израз се повтаря четири пъти. Повторението на този израз е противно на учението, че хляба и виното са просто символи. 

--------------------------------------

Възражение: Какво разбирате като казвате претворени?

Отговор: Хлябът и виното в причастието са претворени в тялото и кръвта на нашия Господ. Те не са просто символи, а са самата плът и кръв на Нашия Господ. Но те не се превръщат в плът и кръв. Химическият им състав не се променя, затова продължават да бъдат хляб и вино. Променено е тяхното естество (природа). Тяхната природа е променена от Твореца и е приела естеството на тялото и кръвта на Христос, затова казваме, че са претворени.

---------------------------------------

Възражение: Какви са Библейските основания да се използва термина „претворявам”?

Отговор: Претворяването не е нещо ново. То е в Библията, но просто не всеки е гледал на него по този начин. Например, вярващите в Христос, също са претворени при новорождението. Физически, вярващите остават същите. Бог обаче им дава ново естество. Понеже това претворяване е даване на живот, затова го наричаме новорождение. Те са станали наистина нови човеци (нови създания).

Защото сме Негово творение СЪЗДАДЕНИ в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. (Ефесяни 2:10) 

За туй, ако е някой в Христа, той е НОВО СЪЗДАНИЕ; старото премина; ето, [всичко] стана ново. (2Коринтяни 5:17) 

Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а НОВОТО СЪЗДАНИЕ. (Галатяни 6:15) 

и да се облечете в НОВИЯ ЧОВЕК, СЪЗДАДЕН по образа на Бога в правда и светост на истината. (Ефесяни 4:24)

--------------------------------------

Възражение: Не се ли принася Христос отново и отнов в жертва по време на причастието?

Отговор: Не! Една е жертвата на Христос и Той повече не принася Себе си. Това е същата жертва, за която евхаристията е спомен. Чрез евхаристията ние участваме в тази жертва. Причастяваме се със същото тяло и същата кръв жертвани за нас, принесени от Самия Христос. Хляба и виното са принос пред Бог, който ще се претвори (не превърне) в Самото Тяло на Нашия Господ и в Самата Му Кръв. Това няма да бъдат части от тялото Му или части от кръвта му, а Самото Му тяло в пълнота и Самата Му кръв в пълнота. Навсякъде, където се отслужва евхаристия, тялото и кръвта Му са в пълнота. Навсякъде се отслужва една евхаристия, защото Христос е един, тялото Му е едно и жертвата му е една.

Една е жертвата на Христос,

Едно е тялото Му,

Една е кръвта Му,

Един път Той принесе себе си за нас,

Една е Евхаристията, независимо колко пъти се отслужва,

За една жертва Евхаристията е спомен,

Всички в едно тяло и кръв се причастяваме.