Вероопределяния на св. Отци и на Вселенските Събори

АПОСТОЛСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА ( ? - VI век)

1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята.

2. И в Иисуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:

3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,

4. Който пострадал при Пилат Пон¬тийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,

5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,

6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия.

7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.

8. Вярвам в Светия Дух.

9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква, в общението на светиите,

10. в опрощаването на греховете,

11. във възкресението на плътта (на мъртвите),

12. във вечния живот. Амин.

СИМВОЛ НА ВЯРАТА ОТ ТЕРТУЛИАН (160 - 220)

"Това е правилото (символът) на нашата вяра. Ние го изповядваме всенародно.

Вярваме, че съществува един Бог, Творец на света, Който е направил света от нищото чрез Своето Слово, родено преди вековете.

Вярваме, че Словото е Син Божи, явявал се много пъти на патриарсите с името на Бога, вдъхновявал пророците, слязъл чрез Бог Дух Свети в утробата на Дева Мария, въплътил се и се родил от нея. Че това Слово е нашият Господ Иисус Христос, Който проповядвал новия закон и новото обещание за царството небесно.

Вярваме, че Иисус Христос е извършил много чудеса, бил е разпънат, възкръснал е на третия ден след смъртта си. Възнесъл се е на небето, където е седнал отдясно на Своя Отец.

Че е пратил Светия Дух вместо Себе Си, за да просвещава и ръководи Църквата.

Че накрая Той ще дойде с велика слава да подари живот вечен и неизказано блаженство на светиите, и ще осъди злите хора във вечния огън, и ще възкреси телата – както нашите, така и на всички други хора."

Из статията за Тертулиан в сб. “Въведение в светоотеческото богословие" от о. Йоан МайендорфПревод: Кирил Кръстев

СИМВОЛ НА ВЯРАТА ОТ ГРИГОРИЙ НЕОКЕСАРИЙСКИ (256)

"Един е Бог, Отец на Живото Слово, на Ипостасната Премъдрост, на Силата и Вечния Образ, Съвършен Родител на Съвършения, Отец на Единородния Син.

Един е Господ, Един от Единия, Бог от Бога, Образ и Изображение на Божеството, Слово действено, Премъдрост, обхващаща всичко съществуващо, и творческа Сила на цялата твар, Истинен Син на Истинен Отец, Невидим, Нетленен, Безсмъртен и съвечен Син на Невидим, Нетленен и Вечен Отец.

И Един е Дух Светий, Който изхожда от Отца и е явен на хората чрез Сина, Съвършен Образ на Съвършения Син, Живот, Причина за всичко живо, Източник Свят, Светиня, подаваща освещение, в Който открива Себе Си Бог Отец, Който е над всички и над всичко, и Бог Син, чрез Когото е всичко, Троица съвършена, по слава, вечност и царство неразделяема и неотчуждаема.

И така, в Троицата няма нищо сътворено или служебно, или привнесено, което да не е било преди, а впоследствие да е възникнало. Синът не е имал в нищо недостатък пред Отца и Светият Дух - пред Сина, но Троицата е ненарушима и неизменна, и винаги същата."

Из Житие на св. Григорий Неокесарийски Чудотворец

Вероопределение на св. Отци от I Вселенски събор

НИКЕЙСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА (325)

Вярваме 

в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; 

и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото (чрез Сина) всичко е станало, както на небето, така и на земята; заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти и стана Човек; страда и възкръсна в третия ден и възлезе на небесата, и ще дойде да съди живи и мъртви; 

и в Духа Светаго.

Вероопределение на св. Отци от II Вселенски събор

НИКЕО-ЦАРИГРАДСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА (381Г.)

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан. 

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. 

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Вероопределение на св. Отци от ІV Вселенски събор

Халкидон (451г.)

Следвайки светите отци, всички съгласно поучаваме да бъде изповядван един и същ Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по божество и съвършен по човечество, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло – единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество – във всичко нам подобен, освен в греха – роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни – заради нас и нашето спасение – (роден) от Мария Дева Богородица по човечество – единият и същ Христос, Син, Господ, единороден, в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно познаван, [ тъй че със съединението съвсем не се отрича различието между двете естества, но напротив – запазва се свойството на всяко естество и двете се съединяват в едно лице и една ипостас ], не на две лица разсичан или разделян, но един и същ син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него (учиха), както Сам Господ Иисус ни научи и както ни предаде символът на нашите отци. 

АТАНАСИЕВ СИМВОЛ НА ВЯРАТА (V век)

"Който иска да се спаси, трябва най-напред да се придържа към съборната вяра. Който не пази вярата цяла и непокътната, безспорно ще погине навеки.

А ето каква е съборната вяра: че се покланяме пред един Бог в Троица и пред Троицата в нейното единство - без да сливаме Лицата и без да разделяме същността. Понеже Лицето на Отца е едно, Лицето на Сина - друго, Лицето на Святия Дух - трето. Но божествеността на Отца, Сина и Святия Дух е една, славата им е равна, величието им - съвечно.

Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв е и Святият Дух. Отец не е сътворен, Синът не е сътворен и Святият Дух не е сътворен. Отец е безкраен, Синът е безкраен и Святият Дух е безкраен. Отец е вечен, Синът е вечен и Святият Дух е вечен. Всъщност не три са вечни, а Един е вечен, точно както не три не са сътворени, а Един не е сътворен, и не три са безкрайни, а Един е безкраен. По същия начин Отец е Всемогъщ, Синът е Всемогъщ и Святият Дух е Всемогъщ, но има не три всемогъщи а един Всемогъщ.

Така Отец е Бог, Синът е Бог и Святият Дух е Бог, но има не три Бога, а един Бог. Така Отец е Господ, Синът е Господ и Святият Дух е Господ, но има не три Господа, а един Господ. Защото точно както християнската истина ни задължава да признаваме всяко Лице за Бог и Господ, така и съборната вяра ни забранява да говорим за три Бога, или три Господа.

Отец не е сътворен или създаден, не е роден от нищо. Синът е само от Отца - не е създаден или сътворен, а роден. Святият Дух е от Отца и от Сина - не е сътворен, не е създаден и роден, а изхожда. И така има един Отец, а не трима отци, един Син, а не трима синове, един Свят Дух, а не три святи духа. И в тази Троица няма пръв и последен, няма по-голям и по-малък, а и трите Лица са съвечни и равни помежду си. И така, както вече бе казано, трябва да се прекланяме пред Един в Трима и пред Трима в Един. Който иска да се спаси, трябва да разбира така Светата Троица.

Но за вечното спасение е нужно да вярваме предано и във Въплъщението на нашия Господ Исус Христос. Защото правилната вяра е вяра и изповедание, че нашият Господ Исус Христос, Син Божи, е еднакво Бог и човек. Той е Бог, единороден Син Божи, роден преди всички векове единосъщен на Него. Той е човек, роден във времето от естеството на майката. Той е и съвършен Бог, и съвършен човек, състои се от разумна душа и от човешка плът. Той е равен на Отца като Бог, по-малък е от Отца като човек.

Макар, че е и Бог и човек, Той е не двама, а един Христос. Но Той е един не защото Неговата божественост се е превърнала в плът, а защото е пренесъл човешката си природа в Бог. Той наистина е един, но не чрез сливане на природите, а от единството на Личността. Понеже както разумната душа и плътта правят един човек, така Бог и човек правят един Христос.

Той е страдал за нашето спасение, слязъл е в ада, възкръснал е, възлязъл е на небесата и седи отдясно на Отца. Той пак ще дойде, за да съди живите и мъртвите. Щом дойде, всички хора ще възкръснат в тяло и ще дадат отчет за делата си. Които са вършили добрини, ще живеят вечно, които са вършили злини, ще горят във вечен огън.

Такава е съборната вяра. Който не вярва в нея предано и непоколебимо, не може да бъде спасен.

Вероопределение на св. Отци от VІ Вселенски събор

Константинопол (680-681г.)

Проповядваме, съгласно учението на светите наши отци, че в Христа има две естествени желания или воли и две  естествени действия неразлъчно, неизменно, неразделно, неслитно; две те пък естествени желания не са противни едно на друго, както казваха нечестивците еретици – да не бъде! – но човешкото му желание следва, не противостои и не противоборства, а – нещо повече – подчинява се на божественото Му и всемогъщо желание.

Вероопределение на св. Отци от VІІ Вселенски събор

Никея (787г.)

Ние пазим без нововъведения всички записани или незаписани установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта. То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи. Защото когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено едно чрез друго се уясняват. Така ние, ходейки по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на вселенската Църква [ пък знаем, че тя е от Дух Свети, който пребъдва в нея ], с пълна достоверност и грижливо изследване определяме: честните и свети икони, нарисувани с бои или направени с дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят така, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божи църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища – както иконите на Господа, Бога и Спасителя наш Иисус Христос, и на непорочната Владичица наша Пресвета Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже. Защото колкото по–често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почитно поклонение – не с истинско богопоклонение, което според нашата вяра подобава само на Божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи – какъвто благочестив обичай имало и у древните. Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея. Така се потвърждава учението на вселенската Църква, която от край до край земя е приела Евангелието.