Кой е прав?
Както някои от вас знаят, за 6 години бях мисионер към Campus Crusade for Christ в България. Поради средата, в която живеех и работата, която вършех, бях добре запознат с различните течения на протестантството в България. Някои от тях опознах, защото в моето търсене на истината ставах част от тях. Други опознах поради допира до тях, чрез приятели и колеги. За трети бях чел от богословската литература. Никога не съм имал за цел да ги опознавам, но когато изучавах Библията и търсех истината по някой въпрос, се сблъсквах с различните тълкувания на отделните протестантски клонове. Те бяха представени, като възможен вариант за разбиране на Писанието или на дадена доктрина. Така аз можех да дам тълкувание според всяко протестантско течение, с което бях запознат. Честно казано, повечето тълкувания на различните протестантски течения бяха логични и систематични. Проблема беше, че нямаше как всички да са верни, защото взаимно си противоречаха. Аз трябваше да намеря критерий, по който да мога да отсъдя кои са прави.
Вододелите
Знаех, че истината не може да зависи от мене, нито да бъде определена от моето предпочитание. Тогава реших още по-задълбочено да изучавам Библията и очаквах, че когато я опозная по-добре и по-пълно, тя ще ми помогне да направя верния избор. Но когато навлязох още повече в нейните дълбочини, видях, че само Библията не може да бъде критерия. Имаше стихове, които бяха като вододели. Те можеха да се разтълкуват по няколко начина, като едни от тях биха утвърдили дадено учение, а другите биха го отхвърли. Тези вододелни стихове стояха там и в цялото Писание нямаше ясен отговор кое е правилното им тълкувание. Всяко от тези тълкувания можеше да бъде потвърдено от Библията, ако се приемеше един теологически възглед и в същото време да бъде отхвърлено, ако се приемеше друг теологически възглед. Важна беше отправната точка, от която започва да се гради съответния подход, но коя беше вярната, не можех да намеря отговор.
Тежко бреме
Показах един от тези стихове на нашия професор, който отговаряше за богословската подготовка на служителите от Campus Crusade for Christ в Източна Европа. Попитах го, как мога да знам правилната посока на тълкувание. И понеже той беше искрен с мен ми казаха: -„Ами, трябва да поемеш отговорност.” - Върху мен беше стоварено тежко бреме. От моето умение да тълкувам Писанието зависеше дали познавам и поучавам истините в Божието Слово. Отговорност? Готов съм да поема отговорност дали ще науча истината или не, но да я определя аз и след това да науча други...НЕ! Толкова ли не е могъл Господ да даде някакъв ясен критерий?
Ранната църква
Няма да забравя нашия професора и времето, когато ни преподаваше църковна история. Той е първият човек, който ми каза, че е имало християни от първи, втори , трети и т.н векове които са писали и техните творби са запазени и до ден днешен. „Значи аз мога да сравня моите тълкования на Библията с техните разбирания, за да проверя дали съм на прав път”, беше моето логично заключение. Ами така де, във всеки случай ранните християни би трябвало да разбират Новия Завет по-добре от мене. Аз чета Библията и се мъча да я тълкувам, а те са имали Христовото учение в църквата. Не им е било необходимо да го преоткриват чрез тълкувание, защото им е било предадено, били са поучавани на него. Те са говорили на същия език, на който е писан Новия Завет, а аз и цял живот да съм го изучавал пак няма да мога да ги стигна. Те са живели в епохата на Новия Завет, а аз живея в съвсем различно време. Времевата, културната и езиковата бариера говорят изцяло в тяхна полза.
Учениците на апостолите
И ето ни отново сега с нашия професор, който ни преподава за апостолските отци. Апостолските отци са наречени така, защото са живели в непосредствена близост по време до апостолите. Някои от тях са били лично ученици на апостолите, други са били ръкоположени от апостолите като презвитери и епископи. Бях възхитен. Трябва да ги прочета! Трябва да чуя екотът от проповедта на апостолите чрез техните думи! Не може апостолите да не са направили добри ученици. Не може апостолите да са ръкоположили за презвитери и епископи неверни хора, незапознати с Христовото учение.
Въпросът
Но ето че дойде повратния момент, който беше толкова важен за мен. Нашия професор каза: - „Четох апостолските отци. С изключение на един, всички много са бъркали. Къде е това велико послание за благодатта, което виждаме в Библията?” - В началото се съгласих с него. Та нали нищо не знаех за тези така наречени апостолски отци. Но после се замислих. Не стоят ли пречките за разбиране на Библията, както пред мене, така и пред него, та дори и да е професор. На кого мога да вярвам повече, на учениците на апостолите, пред които тези пречки не стоят или на господин професора. „Всички са бъркали”- отново и отново отекваха думите му -„Къде е това велико учение на благодатта ...” Бъркали са за благодатта? Бъркали са в учението за спасение по благодат? Нима е възможно толкова много да са се объркали и то за една от най-важните теми? Нещо тук не беше наред. Някой бъркаше, но кой? Отговора на този въпрос щеше да определи моето богословие.
Георги Шопов
No comments:
Post a Comment