ОТНОСНО КРЪЩЕНИЕТО НА ДЕЦА

СЪДЪРЖАНИЕ

1, ЦЪРКВАТА

2. ПРЕДАНИЕТО

3. ПРЕДАНИЕТО И НОВОЗАВЕТНИЯ КАНОН

4. ВЯРАТА

5. УЧЕНИЧЕСТВОТО

6. ИСТОРИЯТА

7. СТАРОЗАВЕТНИТЕ ОБРАЗИ

8. СПАСЕНИЕТО

9. ЗА ВАС Е ОБЕЩАНИЕТО И ЗА ДЕЦАТА ВИ

10. ЦЕЛИЯТ ДОМ

11. ВЛАСТТА НА РОДИТЕЛИТЕ

12. ГРЕХОПАДЕНИЕТО

13. ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ

14. РОДЕНОТО ОТ ПЛЪТТА Е ПЛЪТ – РОДЕНОТО ОТ ДУХА Е ДУХ

15. ОСТАВЕТЕ ДЕЧИЦАТА ДА ДОЙТАТ ПРИ МЕНЕ

  

  

-1-

  

 ЦЪРКВАТА

    

Някои отказват да приемат историческото свидетелство на църкавата относно кръщението на деца, под предлог, че веднага след апостолите в църквата са навлезли фалшиви учения и тя е отпаднала от чистото учение на апостолите. За тях кръщението на деца е едно от тези фалшиви учения, които църквата е приела. За да отговорим на едно такова възражение, ще разгледаме Библейския авторитет на църквата и свидетвлството за нея в Писанието.

При последната си среща с епископите в Ефес Павел им известява:

Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. ДА 20:29-30.

Цитираното по-горе заедно с прдупрежденията към църквите от книгата Откровение, и някои други стихове от Библията, се използва като доказателство, че църквата веднага след апостолите е отпаднала и изменила истината с човешки учения. Но, ако разгледаме по-внимателно контекста на горния стих, ще видим, че Павел предупреждава църквата, а не казва, че тя ще отпадне. Той казва тези думи, за да предпази църквата от лъжливите учения, а не да я информира, че ще се провали. Изобличаването на фалшивите учения е Божията грижа за Неговата църква именно, за да не отпадне тя. Наистина, още от апостолските времена Църквата е водила война срещу ересите. Згубила ли е Църквата тази война? Да видим какво казва Библията по въпроса:

защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Ефес 5:23

Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ - църквата Ефес 5:29

за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но да бъде света и непорочна. Ефес 5:27

ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; Мат 16:18

та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни Ефес3:10

в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. 1Тим 3:15

От посочените по-горе стихове става ясно, че не само е невъзможно църквата да е отпаднала, но тя е запазила истината. Писанието учи, че църквата е непобедима и Христос се грижи за нея като за своето собствено тяло. Църквата е стълб и крепило на истината.

-2-

ПРЕДАНИЕТО 

Вярата веднъж завинаги беше предадена на хриситяните от апостолите. Това, което апостолите поучаваха чрез Святия Дух, се предаваше от поколение на поколение. Верни ученици предаваха наученото на верни ученици. Учението се предавало устно и писмено. Във 2Сол 2:15 апостол Павел говри за Преданието:

"И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание."2Сол 2:15

Това учение, което се предавало от поколение на поколение се нарича Свето Предание.  Библията съдържа книги и писма, чрез които това Предание се е предавало писмено по времето на апостолите.

Преданието е Учението на Христос,  предадено ни от апостолите и предавано като щафета от поколение на поколение. То е живота на Святия Дух в църквата.

Трябва да се прави ралика между Светото Предание и Църковното предание. Църковното предание е добавено по-късно от хората, според  традициите и обичаите. То не е авторитет. За Светото Предание имаме заповед  да го пазим:

Пази онова, що ти е предадено 1Тим 6:20

Преданието е било оръжието, с което ранната църквата е преборвала ересите. Дори когато Библията още не е била събрана като канон, чрез Преданието църквата е можела да рапознава фалшивите учения. При сформирането на Новозаветния канон Прданието е изиграло съществена роля. Без него не бихме имали днешната Библия.

-3-

Преданието и Новозаветният канон

В Новия Завет има някои стихове, които липсват в ранните оригинали. Трудно е да се разбере, дали тези стихове са били пропуснати при преписването или са били прибавени по-късно. Зад тези стихове стои авторитета на Светото Предание. Дори и да са били прибавени, тези стихове не носят в себе си различно Учение. Те са същото Предание, като записаното в Писанието.

Някои отказват да сверят своите тълкувания на Библията със свидетелствата на истирията. Те признават само Библията (Sola Scriptura)  като източник и авторитет по върпросите на вярата. Според тях, Преданието противоречи на Библията, като учи за кръщение на бебета. Те казват, че кръщението на бебета противоречи на правилото – всеки първо трябва да повярва, за да може да се кръсти. Ако бъдат запитани, къде в Писанието  е записано това правило, те цитират думите на Спасителя:

Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. Maрк 16:16

За доказателство на тяхното тълкувание може да добавят историята с евнуха, на когото дякона Филип благовестваше:

А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. ДА 8:37

Но и двата стиха са от липсващите в ранните оригинали и се намират в по-късните преписи на Писанието. Според защитниците на Само Библията, Светото Предание не е авторитет, а е човешки учения. В такъв случай, те не могат да ползват горните стихове като аргумет, а още по-малко - за устнаовяване на доктрина. Те нямат право да се аргументират със стихове, чиито авторитет се основава най-вече именно на Светото Предание. А, ако приемат Светото Предание, трябва да приемат и свидетелството му, че бебетата се кръщават.

Ние все пак ще се спрем на цитираните по-горе думи на Христос във следващата част.

-4-

ВЯРАТА 

  

Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. Mark 16:16

Този стих се цитира, за да се докаже, че детето трябва да има вяра, за да може да бъде кръстено. Но стиха трябва да се разглежда в неговтат цялост. Кажем ли, че децата не могат да се кръстят, защото не вярват, цитирайки горния стих, неизбежно трябва да приемеме и останалата част от стиха, а именно, че децата не могат да се спасят, защото не вярват. Явно е, че този извод е грешен и причината за това е, че стиха е неправилно изтълкуван и приложен.

Как да тълкуваме този стих тогава? По отношение да децата, стиха трябва да бъде разбиран по следния начин: Детето като се кръсти трябва да живее вярата иначе няма да се спаси. Кръщението не е застраховка. Ако детоето не живее кръщението като порасне, ако не прилага вярата, на която е посветено, то няма да се спаси.

Занаем, че вярата е важна, както и апостол Павел казва:

А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят. Евреи 11:6

Някои изпозлват този стих, за да докажат, че бебетата трябва да имат вяра за да бъдат кръстени. Но, ако стиха се изтълкува по този начин излиза, че бебетата не са угодни на Бога, защото нямат вяра. Отново неправилен извод. Та нали за такива, като дечицата, е Божието царство! По отношение на бебетата, стихът трябва да се разбира така: След като се кръстят, децата трябва да живеят според Вярата, иначе няма да бъдат угодни на Бога.

Никъде в Библията не е казано директно: „Човека първо трябва да повярва и след това да се кръсти.”  Но ние имаме примера на апостолите и от там знаем , че те са изисквали вяра от желаещия да се кръсти. Например, в историята с кръщението на етиопския скопец е показано, че от него се е изисквало вяра, за да се кръсти.  По същия начин е и с кръщението на бебетата. Никъде не пише директно: „Бебето първо трябва да се кръсти и после да бъде възпитано във вярата.” По въпроса пак имаме примера на апостолите. 

-5-

Ученичеството

Преданието е запазеното учение на Христос, което се предава чрез ученичество. Повечето мисионери вярват, че техните ученици ще стоят здраво във вярата, но се изпълват със скептицизъм, когато стане въпрос за учениците на апостолите и техните ученици. Христос направи ученици и ги нарече апостоли, защото ги изпрати да научат другите. Стигаме до много важен въпрос към тези, които отхвърлят Преданието: Провалиха ли се апостолите като учители? Няма как за някого да се твърди, че е добър учител, ако учениците му са се провалили. А, ако апостолите са се провалили, какво да кажем за Христовия избор на ученици?

Учениците на апостолите и техните ученици в своите писмени творения свидетелстват, че деца са се кръщавали по тяхното време. По онова време християните не са имали обичая да си творят свое богословие. Държало се изключително много на чистотата на Преданието – т.е. на това, което са приели от апостолите. Затова най-вероятно те са приели тази практика от апостолите,  както и Ориген ( 184-254г) свидетелства: "Църквата е приела от Апостолите преданието да се кръщават децата ".

-6-

ИСТОРИЯТА

В борбата си да запази чисто Преданието (Учението), Църквата се е изправяла срещу предизвикателства във всяка област, включително и в областта на кръщението. Но кръщението на деца никога не е било тема, по която се е спорило, нито е имало противоречиия. Християните били пръснати по цялата Римска империя на три континента, но на нито едно място, никой не е повдилгнал въпроса за кръщението на деца. Никой не е възразил, никой не се е противопоставил. На фона на разгорещените спорове с тези, които се опитват да вкарат нови учения, мирното разпространение на кръщението на деца, не би било подминато незабелязано, ако е ново учение.

За кръщението на деца има свидетелства от три континента – Мала Азия, Европа и Африка. Ириней (130-202) свидетелства, че деца се кръщават в Мала Азия и Лион (Франция), Иполит (170-236) свидетелства, за кръщението на деца в Рим (Европа), а Ориген (185-254) свидетелства, че деца се кръщават в Александрия (Африка). Това са хора, които са отбелязали кръщението - не са го започнали.

Единственият, който е възразил срещу кръщението на деца е Тертулян (160-220г). Повлиян от учението, че след кръщението греховете не могат да бъдат простени, той ПРЕДЛАГА де се отложи кръщението на бебета, деца, юноши, неженени младежи и на вдовиците, докато се оженят. Привежда и като агумент, че кръстникът може да умре и да не успее да изпълни обета си  - да обучава във вярата кръстеното дете. Предложенито на Тертулян доказва косвено, че по негово време църквата е практикувала кръщение на деца. В късните си години на творчество Тертулян излиза от църквата и преминава към секатата на монтанистите.

Към средата на трети век се е появила ерес, която угасва в четвърти век. Поради нея хората са отлагали кръщението си до възможно по-късно. Стремежа им е бил да се кръстят преди да умрат, за да нямат грехове направени след кръщението. Тази ерес не ортичала кръщението на деца. Ако за дете се е знаело, че ще умре, те са го кръшавали. Целта им е била отлагане на кръщението до преди смъртта.

До нас не са досигнали много книги от времето на ранната църква. Но тези книги са били запазени по онова време и християните, които са имали достъп до тях са били на едно мнение - децата се кръщават. Това са същите християни, които са запазили и събрали Библията за нас. Цялата Църква е вярвала в кръщението на деца до 15 век, когато за първи път на кръщението на деца се противопоставят анабаптистите.

-7-

СТАРОЗАВЕТНИТЕ ОБРАЗИ

Старозаветни образи на кръщението, включващи деца са следните:

1. Преминаването през Червено море с Моисей.

Всички преминаха морето, включително децата и бебетата.

Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и ВСИЧКИ през морето минаха; и ВСИЧКИ в Моисея се кръстиха в облака и в морето; 1Koр 10:1-2

2. Преминаването през реката Йордан с Иисус Навин.

Всички преминаха реката, включително децата и бебетата.

И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. ВСИЧКИ СИНОВЕ ИЗРАИЛЕВИ преминаваха по сухо, докле ЦЕЛИЯТ НАРОД премина Иордан. Иисус Навин 3:17

3. Старозаветното обрязване.
Израилтяните обрязваха бебетата си. Всяко момче в осмия ден след раждането си биваше обрязвано. Старозаветното обрязване беше преобраз на кръщението и по-конкретно на новорождението в кръщението.

в Него сте и обрязани чрез НЕРЪКОТВОРНО ОБРЯЗВАНЕ, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез ОБРЯЗВАНЕТО ХРИСТОВО, като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. Колосяни 2:11-12 

-8-

СПАСЕНИЕТО

  

Писанието ни учи, че спасението е за всички човеци – големи и мали, родители и деца, бебета и старци.

Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, Тит 2:11

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; 1Кор15:22 
Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; 1Кор15:22

Христос дойде да спаси всички. Спасението му е за всеки, включително и за бебетата. В деня на Страшния Съд навярно ще има нехристияни, които ще се спасят. Сигурно също Бог ще бъде милостив към всички деца и ще ги спаси. Сигурно ще е така. Но на нас сега, днес, ни е дадено благовестието за Иисус Христос. Имаме право да говорим за спасението само на тези, които са Го приели.

Спасението, за което ни е дадено да говорим е само чрез Иисус. Христос е Спасител и на бебетата. Той ги спасява чрез кръщението:

и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата; образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа, 1 Петр. 3:20-21

Да разгледаме стиха. Стиха казва, че кръщението не е някъкъв ритуал на умиване с вода. Кръщението спасява. Водата на кръщението ни спасява, не чрез умиване на плътката нечистота, а чрез възкресението на Иисус Христос. Кръстените молят Бога за чиста съвест – според някои преводи. Според други преводи, те обещават на Бога чиста съвест.

Някои казват, че според този стих бебетата не могат да бъдат кръстени,защото не могат да помолят за чиста съвест или да обещаят чиста съвет пред Бога. Но бебетата няма нужда да молят Бога за чиста съвест. Тяхната съвест е чиста – те не са извършили никакво зло. Що се отнася до даването на обещание на Бога за добра съвест, там по-голям авторитет има обещанието на родителя, околкото на което и да е дете. Пред Бога и пред хората по-голяма стойност има обещанието на родитея, който ще учи детето и ще го наставлява в Правия Път. Затова родителят прави обещанието вместо детето си, че то ще расте с добра съвест пред Бога – т.е детето ще бъде възпитано според благовестието.

Други правят следния извод от горния стих: „ Паради това, че бебетата нямат вяра, те не могат да бъдат кръстени. Бебетата не разбират какво става и за това няма смисъл да се кръщават. Тяхното кръщение е просто къпане или както Петър го казва „отмахване на плътската нечистота”, затова то е недействително.” - Но това ли казва стихът? Първо, в стиха никъде не пише за вяра – още по малко, че от бебето се изисква вяра, за да се кръсти. Също в стиха никъде не пише, че някой трябва да разбира какво става, за да може да бъде кръстен. Всъщност, казва се, че кръщението спасява, а не обещанието на добра съвест. Ако някой само обещае на Бога добра съвест, означава ли че е кръстен? Не! Той трябва да влезе във водата, за да се спаси, защото кръщението спасява.

Относно обещанието на добра съвест, вече видяхме, че по-добрият гарант за това е родителят, отколкото самото дете. Именно за това Павел и Сила можаха да кажат на началника на затвора: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти. ДА 16:31.  Това не бяха пророчески думи. Апостолите казаха това, защото знаеха какъв авторитет има бащата в семейстовто. Знаеха, че вярата на бащата е достатъчният гарант за възпитание на целия дом в християнската вяра.

Спасението не е нещо статично. То е пълно в момента на кръщението, но продължава през целия живот. То е динамично и трябва всеки ден да живеем посвещението, което сме направили в кръщението. Детето, когато порасне, трябва да живее според вярата в която е възпитано. В противен случай, кръщението няма да го спаси.

-9-

ЗА ВАС Е ОБЕЩАНИЕТО И ЗА ДЕЦАТА ВИ

    

В  Деянията на Апостолите  апостол Петър призова целия израилев дом да се кръстят.

А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. ДА 2:38-39

Какво има в предвид Петър като казва „вашите деца”? Едни казват, че думите трябва да се рабитрат буквално – т.е. децата на слушащите. Някои интерпретират, че това са децата, които могат да разбират и да повярват. Трети тълкуват, че като казва „вашите деца”, Петър има в предвид бъдещите поколения.

Ше разгледаме 4 аргумента за това, че става въпрос за децата на слушателите - деца от всяка възраст:

1.Буквалният смисъл.

В стиха се казва „вашите деца”. Ако застане някой пред много хора и каже: „вашите деца”, най-естественото и логично е хората да решат, че става въпрос за техните деца. Те ще приемат израза буквално, без да го тълкуват. Накои от тях ще имат бебета, други - малки деца, трети – тинейджъри. При буквалното интерпретиране на думите на Петър, под израза "вашите деца” се разбира децата от всяка възраст.

2. Контекста

Горните стихове са част от първата проповед на апостол Петър. В самия контекст на проповедта се говори за синове и дъщери, за старци и младежи. В нея Петър цитира пророчеството на Йоил:

"и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; СИНОВЕТЕ ВИ и ДЪЩЕРИТЕ ВИ ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. ДА 2:17-18

3. Обещанието.

В раглеждания от нас цитат, Петър споменава за обещание. Това е обещанието за Святия Дух, който бе даван при кръщението (или след него). Бебетата на евреите бяха участници в обещанието на Авраам. В думите на Петър няма нищо, което да ги накара сега да решат, че това обещание не е за децата им. Напротив, в пророчеството на Йоил е казано, че Святият Дух ще се излива „върху всяка плът” – това включва и бебетата. Някои възразяват, че Святият Дух не може да работи в децата, защото те не разбират. Но от Писанието виждаме, че Святият Дух можеше да работи в Йоан Кръстител дори още в утробата на майка му:

... и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. Лука 1:15 

Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. Лука 1:41-44

4. Целият дом

Петър се обръща към юдеите и казва: "за вас е обещанието и за децата ви". Той не се обръща към децата, а казва: „вашите деца” -  децата под тяхния авторитет. В Деяния на Апостолите виждаме подобен призив и към тъмничния началник: "Повярвай  в Господа Иисуса Христа и ще се спасиш ти и целият ти дом." ДА 16:31. Павел и Сила разпознаха авторитета на родителя, за това можаха да кажат на тъмничния началник, че като повярва той, ще се спаси домът му - т.е. когато главата на семейството повярва, спасението идва в целия дом. Говорейки за спасението, апостолите имат предвид и кръщението. Никъде в Писанието не се говори за спасен християнин, без да е кръстен. Дори е записано, че са се кръстили: и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; ДА 16:33. 

Да разгледаме тълкуванието, че "всички деца" трябва да се разбира - децата, които могат да разбират и да вярват.

Тези, които казват, че „вашите деца” означава децата, които могат да разбират и повярват, тълкуват думите въз основа на определени разбирания и по-точно - въз основа на определена теология, която обаче слушателите са нямали. Петър говореше на Юдеи, кото обрязваха тяхните бебета, с цел да ги направят участници в обещанието на Авраам. Няма нищо в думите на Петър, което би ги накарало да решат, че сега бебетата им не могат да бъдат участници и в това обещание.

Ако само разбиращите и повярвалите деца можеха да се кръстят, Петър трябваше да каже само „за вас е обещанието“ и нямаше да има нужда да се обръща към родителите с думите за "вас и ВАШИТЕ деца“.

Тезата, че в разглежданите от нас стихове става въпрос за само за повярвалите деца е основана единствено на теологически аргумент, за който няма доказателство нито в Писанието, нито в практиките на Църквата до 15 век

Ще отхвърлиме 3 аргумента, свързани с тълкуванието, че "всички деца" означава бъдещите поколения, а не децата на юдеите, на които Петър говореше.

1."Поезия"

Някои казват, че Петър се е изразил "поетично". С думите "вас, вашите деца и всички далечни", Петър е искал да каже бъдещите поколения, а не буквално децата на слушателите. Но едва ли простия Петр, в деня, в който за първи път обяснява кой може да се спаси, ще използва поетични изрази, а не обикновенни и конкретни думи. Ето как е описан Петър в ДА 4:13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;

2. Езичниците

Тези бъдещи поколения няма как да влючват езичниците, защото Петър не знаеше все още, че обещанието е и за езичниците. Доста по-късно Бог му показва, че и езичниците могат да се спасят. Когато Петър занесе спасението на езичниците, сред вярващите евреи настана голям смут и те му искаха отчет за това, което бе направил. Същия смут, щеше да настане и в разглежданата от нас ситуация, ако Петър с думите си визираше и езичниците.

3. Юдеите

Но да кажем, че бъдещите поколения, за които Петър говори са само юдеите (и прозелитите). Аргумент срещу това е, че Петър не е мислел за бъдещите поколения. Той, заедно с християните тогава е очаквал завръщането на Христос скоро - по тяхно време. До някаде очакването им за скорошното завръщане на Хсистос е свързано с живота им в комуни и продаването на имота. Павел също вярваше, че Иисус може да дойде докато е още жив. Затова той не каза: "тези, които са останали живи", а каза:

ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 1Сол 4:15.

  

-10-

ЦЕЛИЯТ ДОМ

В тази част ще проверим дали апостолите са практикували кръщение на деца? Какви свидетелства имаме за това в Писанието?

Кръщението на деца е засвидетелствано в Писанието чрез израза „целия дом”. Наитина, възможно е в някои от случаите целия дом да няма деца, но в много други случаи със сигурност е имало. Факт е, че Писанието в тези случаи не казва например "всички повярали", а използва израза "целият дом".

В Новия Завет е описано кръщението на следните домове:

Израилевия дом:

А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото ЗА ВАС Е ОБЕЩАНИЕТО, ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. ДА 2:36-39

Корнилиевия дом:

Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър; той ще ти каже думи, чрез които ЩЕ СЕ СПАСИШ ТИ И ЦЕЛИЯТ ТИ ДОМ. ДА 11:13-14

Домът на Лидия

И една богобоязлива жена от град Тиатир , на име Лидия , която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. А когато се ПОКРЪСТИ ТЯ И ДОМАШНИТЕ Й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума. ДА 16:14-15

Домът на тъмничния стражар:

Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще СЕ СПАСИШ ТИ И ЦЕЛИЯТ ТИ ДОМ. И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се ПОКРЪСТИ САМ ТОЙ И ВСИЧКИТЕ МУ ДОМАШНИ; ДА 16:29-33

Домът на Крист:

А Крист, началник на синагогата, ПОВЯРВА В ГОСПОДА С ЦЕЛИЯ СИ ДОМ; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха. ДА 18:8

Стефановия дом:

КРЪСТИХ СЪЩО И СТЕФАНИНОВИЯ ДОМ, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная. 1Кор 1:16

Извода, който може да направим, за практиката на апостолите е следния:
Aпостолите кръщаваха цели домове - възрастните и децата.

-11-

ВЛАСТТА НА РОДИТЕЛИТЕ

Някои изтъкват свободната воля на детето, като причина то да не може да бъде кръстено. С други думи, то трябва да си даде съгласието, иначе кръщението е невалидно. Тяхният аргумент е, че родителите потъпкват свободната воля на детето, като го кръщават, без то да си е дало съгласието. Но един такъв аргумент не е последователен. Не трябва ли, ако следваме тази логика, да изчакаме детето да порасне и тогава да го питаме дали иска да чуе за вярата? Защо кръщението ще бъде потъпкване на свободната воля на детето, а обучението му във вярата - няма да бъде? Нека разсъждаваме трезво. Бог ще ни държи сметка за това, какво сме направили с отговорността си като родители, а не за така наречената "свободна воля на детето". Та нали на това се базира възпитанието!

Може ли родителят да даде обещание вместо детето при кръщение? Ако едно осем или дванадесет годишно дете ви даде обещание, до колко сте склонни да го приемете насериозно? Ако родителите му дадат същото обещание, което е дало детето, чие обещание ще има по-голяма тежест според вас? На кого бихте вярвали повече - на това дете или на родителите му? Естествено, че на родителите! Дали относно вярата нещата стоят по различен начин? Кое смятате е по-сериозното посвещение - когато това осем годишно дете обещае да следва Господа или когато родителите му обещаят, че то ще следва Господа? В едно посвещение, като кръщението, обещанието на родителите е това, което има тежест.

Родитялят несъмнено има власт над детето. Ако лекарите трябва да направят операция на дете и получат само съгласието на детето, могат да бъдат съдени за това, че не са се допитали до родителите. Простира ли се тази власт и над духовното състояние на детето? В Библията има много примери за това, че родителите имат власт и влияние над духовното състояние на децата си. Ще се спрем на най-съществените:

Адам и Ева съгрешиха. Тяхното решение повлия на духовната съдба на всички поколения след тях.

Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; Рим 5:12

Верността на Авраам повлия духовната съдба на неговото поколението. Бог не му каза: "Заради твоята вярност всички хора ще бъдат Мой народ и Аз ще им бъда Бог". Божието обещание се отнасяше само за Авраамовото поколение - тези над които той имаше духовна власт. Дори ние, за да важат благословенията на Авраам за нас, ставаме Авраамови деца чрез вяра.

За отбелязване е, че Бог сключи Завет с Авраам и потомството му, без да се е допитал до потомството му. Бог не каза: "Сключвам Завет с тебе Аврааме и ще сключа Завет със всеки от потомците ти, който даде съгласието си за това". Бог не се допита до сводбодната им воля. Той сключи завет с авторитета - бащата Авраам.

Родителите имат власт да направят децата си святи или нечисти:

Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 1Кор 7:14

Рзабира се, никой със собствената си сила не би могъл да се очисти и освети, независимо дали е голям или малък. Бог е Този, който очиства и освещава в кръщението.

Благословението на Новия Завет е за всички, защото е сключено с подходящия авторитет - Иисус Христос. Ако бащата има власт над децата си, колко повече валст ще има Създатеял им. Иисус е нашият Създател, затова Завета с Него важи за всички.

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; 1 Кор 15:22

-12-

ГРЕХОПАДЕНИЕТО

Каква е състоянието на новороденото? Дали е същото, като това на Адам и Ева в Рая, преди да съгрешат? В края на краищата, новороденото е невинно като тях в началото – не е извършило никакъв грях.

Преди грехопадението Адам и Ева бяха духовно живи и в общение с тяхния Създател. Състоянието на бебето не е такова, въпреки че, като тях, то не е извършило никакъв грях. Детето се ражда в грях – отделено от Бога. Греха е повредил нашата природа – нашето тяло, нашата воля и нашия дух. Човека се ражда духовно мъртъв – не че духа му е мъртъв, а духът му е отделен от Бога. В тялото на човека работи „закона на греха”. С други думи детето се ражда с повредена природа поради греха. Тази повредена природа, наследена от Адам, някои наричат първородния грях. Но да уточним – първородният грях не е Адамовия грях, нито е вината за греха на Адам. Бебето не наследява вината от Адам, но наследява последствието от греха му – наследява повредата станала поради този грях.

Ако някой приеме, че природата на бебето е като тази на Адам и Ева преди да съргешат, какво би излязло от това? Резултата от една такава идея е, че ежедневно и постоянно някъде става герхопадение. Постоянно се раждат деца, те растът, един ден извършват грях и преживяват грехопадене. В едно такова виждане грехопадението е лично и постоянно явление, което продължава и до днес. Но в Писанието пише за едно грехопадение, а не за многократни и ежедневни грехопадения. Грехопадението е уникално явление и участниците в него са Адам и Ева. На нас остават последствията от това грехопадение.

Изводът е ясен – природата на бебето не е като притодата на Адам и Ева преди грехопадението.

-13-

ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ

Повредата от греха или както някои я наричат "първородния грях" има много аспекти и не всичко е напълно ясно. Ние ще се спрем на най-съществения и очевидния.

Думата грях буквално означава „да пропуснеш целта”. В миналото, тази дума се е използвала при стелба с лък. Когато стрелата пропуснела мишената, проверяващия се провиквал „Грях!” – което означавало, че целта е пропусната.

Човекът бе създаден, за да бъде в общение, да бъде в единство със своя Създател. Но Адам и Ева съгрешиха и греха ги отдели от Бога – Извора на Живота. От тогава хората се раждат отделени от Бога. Бебето се ражда без вина и не е сторило зло. Все пак бебето се ражда отделено от Бога. То не е изпълнило и не може да изпълни предназначението си, не може да изпълни целата на съществуването си – единство с Бога. Поради греха на Адам бебето е „пропуснало целта” – това е първородния грях.

Първородният грях не е вина, не е сторено зло – той е повреда. Резултата му е отделеност от Създателя. При кръщението тази отделеност се премахва, връзката с Бог се възстановява, бебето се ражда от Духа. В този смисъл бебето се умива от греха – умива се от първородния грях. В същия смисъл може да се каже, че кръщението на бебето е за опрощение на греховете.

Когато Иисус дойде, Той беше единственият безгрешен. Той нямаше първородния грях. Бащинския авторитет на Адам не се простираше над Иисус. Не Адам беше баща на Иисус, а Иисус бе Създателя на Адам. Баща на Иисус бе Бог. Нямаше как Христос да има първороден грях, защото не можеше да бъде отделен от Себе Си. Иисус бе едно с Бога и бе Бог. Иисус не беше единствения безгрешен, заедно с още милиони бебета. Той бе наистина единственият безгрешен. 

-14-

РОДЕНОТО ОТ ПЛЪТТА Е ПЛЪТ – РОДЕНОТО ОТ ДУХА Е ДУХ.

Какво е състоянието на детето, когато се роди? Дали природата му е същата, като тази, която християните получават при новорождението? Дали поради това, че още не е извършило никакви грехове, детето има връзка с Бога? За тези, за които спасението е опрощаване на греховете, сигурно отговорът на горните въпроси е „Да!”. За тях детето не се е омърсило от греха и затова не е отделено от Бога.

Но за тези, за които спасението е единство с Бога – въпросът стои по друг начин. За тях опрощаването на греховете е необходимо за спасението, но не и самото спасение. Според тях, дори и да не е извършило грехове, бебето е отделено от Бога – това е наследството ни от греха на Адам.

Да видим какво казва апостол Йоан по въпроса:

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. Йоан 1:11-13

Децата са родени от „плътска похот” и от „мъжка похот”, а християните са родени от Бога. Апостол Йоан противопоставя плътското раждане с раждането от Бога. Според ап. Йоан, бебетата не са Божии деца в смисъла, в който християните са. Християните са родени от Бога – бебетата не са.

В такаъв сучай, имат ли нужда бебетата да се родят от Бога? Могат ли бебетата да се родят от Бога? Как би могло да стане това? Сам Иисус отговаря на тези въпроси:

Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Йоан 3:3-6

От думите на Иисус следва, че децата са родени от плът, а християните са родени от Духа. Децата са родени от плът и са плът. Те имат нужда да се родят от Духа, за да станaт духовни. С други думи, бебетата имат нужда да се родят от Бога. Как може да стане това? Иисус обяснява как – като се родят „от вода и Дух”. Когато бебетата се кръстят във водата, Святият Дух новоражда бебетата. Бебетата, чрез кръщението, стават небесни граждани – част от Божието царство. В кръщението бебетата се раждат от Бога и стават Божиие деца. 

---

-15-

ОСТАВЕТЕ ДЕЧИЦАТА ДА ДОЙТАТ ПРИ МЕНЕ

Както видяхме в предишната глава, бебето е родено от плът. То има нужда да се роди от Духа, затова трябва да се кръсти. Няма друг начин, по който бебето да влезе в Божието царство.

Тук ще се спрем на въпроса: „Може ли бебетата да се кръстят?” Да видим какво каза Иисус по въпроса:

Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно. Мат 19:14

Иисус казва:”на такива е Божието царство”. С други думи нищо не пречи на децата да влязат в Божието царство. Той не каза, че те са в Божието царство, а че Божието царстов е за такива като тях. Децата не са в Божието царство, но нищо не им пречи, за да влязат в него. А вече видяхме как се влиза в Божието царство – с раждане от вода и Дух:

Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; Йоан 3:5

С други думи, децата могат да бъдат кръстени. За тях небето е отворено, само трябва да влязат, като се кръстят. С кръщението те стават небесни граждани, стават част от църквата, стават Божии деца.

Чрез кръщението ние отиваме при Иисус и ставаме едно с Него. Павел го каза така: ”всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.” Гал.3:27. Христос каза да не спираме дечицата да отидат при Него: „оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене” Йоан 19:14. Днес децата отиват при Иисус чрез кръщението. Чрез кръщението те стават едно с Него. Да послушаме думите на Иисус и да не спираме децата да отидат при Него. На децата нищо не им пречи да се кръстят, за разлика от нас:

И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;Мат18:2-3

Исус каза това на възрастните. Ние имаме недостатък, за да влезем в Божието царство, затова трябва да се променим и да станем като дечицата. С други думи, дечицата нямат такъв недостатък. Затова Иисус ни съветва да станем като тях. Ние трябва да се покаеме, да се оправдаем чрез вяра, да се очистим, да се променим. За децата няма такова изискване, защото прблемът с натрупания грях не стои пред тях. Затова Иисус каза: „на такива е Божието царство” Мат 19:14. Все пак Той не каза, че те са в Божието царство, а че Божието царстов е за такива като тях. За тях Небето е отворено, само трябва да влязат, като се кръстят. С кръщението те стават небесни граждани, стават част от църквата, стават едно с Христос.