1. СПАСЕНИЕТО – ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО
За да изясним понятията ще се спрем на самата основа - "Какво е спасението?". Тази част ще бъде под формата на въпроси и отговори, с цел да се постигне по-голяма яснота.
В. Какво е спасението?
О. Спасението е Божи дар.
В.Какъв е този Божи дар?
О. Божият дар е вечен живот. Т.е спасението е вечен живот.
В. Не е ли казано че се спасяваме чрез вяра?
О. Да. Точно така е. Спасението не е вяра. Спасението е живот, живот вечен. Този живот е чрез вяра.
В. Какъв е този вечен живот?
О. Иисус даде следното определение за вечния живот:
"А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа" (Йоан 17:3).
Вечния живот е познаването на Бога. Това познаване става, когато станем едно с Него. Единството с Бога, в което Го познаваме е когато живеем Божия живот. Съпреживявайки Божия живот чрез Христос, ние познаваме Бога.
3. СПАСЕНИЕТО - ТРИТЕ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА
Когато се вземат всички стихове в Писанието, в които се говори за спасение се вижда, че глагола спасявам е употребен в три различни граматически времена. Всяко едно от тези времена изразява различни аспекти от спасението. Тук ще се спрем на всеки един от тях:
1) СПАСЕНИЕТО В МИНАЛО ВРЕМЕ
Християните сме спасени. Избавихме се от нечестието в този свят. Когато с вяра в благовестието сме се кръстили, тогава Бог ни избави от царството на тъмнината и ни пресели в царството на Своя Възлюбен Син. Тогава ни се простиха греховете. Стария, плътски човек умря заедно с Христовата смърт на кръста. И заедно с Христос, възкръснахме нови създания. Ние се новородихме. Станахме Божии деца. Облякохме се с Христос. Приехме Божият живот. Изпълнихме се със Святия Дух. Ние станахме съучастници на живота на Троицата. Станахме част от Христовото тяло.
2) СПАСЕНИЕ В СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
Ние се спасяваме всеки ден - в тази война няма уволнение. Това е път който трябва да извървим. Както Павел го описа преди да претърпи мъченическа смърт: "пътя извървях, вярата опазих". Но Павел през целия си живот се стремеше по всякакъв начин да достигне до възкресението от мъртвите. Павел се страхуваше ( в смисъл много внимаваше, а не невротизираше) да не би накрая сам той да остане неодобрен. Затова и съветваше вярващите със страх и трепет да изработват спасението си. Затова и казва следното в 1 Коринтяни 4 глава:
А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.(1Кор 4:3-5)
3) СПАСЕНИЕТО В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Господ накрая ще реши кои са плевели - кои жито, кои са добри риби – кои са риби за изхвърляне. Накрая Господ ще реши, кои са тези беззаконици, които са призовавали името му, вършили са велики дела и убедени в спасението си. Господ е съдията, не ние. Затова се казва надеждата за спасение.
4. СПАСЕНИЕТО - ЖИВОТЪТ.
Видяхме че в Писанието се говори за спасението в минало време, в сегашно продължително и в бъдеще. Когато се вземат всички стихове за спасението някои правят заключение, изразено така: християните са "спасени, спасяват се и ще бъдат спасени". Този израз винаги ми е изглеждал малко изкуствено обяснение на троичността на спасението. Сякаш разделяне на спасението на три спасения. Едното е станало, когато сме повярвали и сме се кръстили. Второто спасение го изработваме сега. Третото спасение ще стане на Страшния Съд, когато Бог ще реши кой ще бъде спасен.
Причината това тълкование да ми изглежда странно е била моето неправилно разбиране за спасението. Гледах на спасението като на пакет, който имаш и пазиш докато имаш вяра. Загубиш ли вярата – взимат ти пакета. Но имаш ли вяра – каквото и да правиш, пакета си остава твой. Едно време дори бях учен, че: „Нищо не си направил за да спечелиш спасението си и нищо не можеш да направиш за да го загубиш.” После се коригирах, че спасението може да се загуби и делата са важни, но идеята за пакетчето си остана същата. Когато осъзнах, че спасението е живот, всичко си дойде на мястото и троичността изчезна – защото спасението наистина е едно. Ще повторя отново предишната част, само че, този път вместо спасение ще използвам думата живот:
1) СПАСЕНИЕТО В МИНАЛО ВРЕМЕ:
Когато повярвахме ни се даде живот. Този живот ни е подарен по благодат, независимо от нашите дела. Този живот е незаслужен дар, дадени от Бога поради Неговата любов. Единственото, което е трябвало да направим, за да получим този дар, е да вярваме. Получаваме този живот в кръщението.
2) СПАСЕНИЕ В СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО:
Защо получаваме този живот? За да го живеем. Това е изработването на спасението – живеенето на този живот – навлизането в този живот повече и повече. Който не живее този живот се отрича от спасението си – отхвърля го.
3) СПАСЕНИЕТО В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Спреш ли да живееш този живот – погиваш, независимо колко дълго си го живял или колко дълбоко си навлязъл. Затова е казано: "който устои до край ще се спаси".
5. ПРИТЧА ЗА СПАСЕНИЕТО
На какво да оприлича спасението. То прилича на игра на спортна игра.
Може много да искам да участвам в състезание, но никой няма да ме допусне без да съм се класирал. И ето, един добър Господин ми прави подарък – да се включа в отбора. Подаръкът му е чисто от добрата му воля. Не е защото съм много добър човек. Нито защото съм много добър състезател. Подаръкът му е по благодат – незаслужен от мен. Подаръкът ми е направен, защото Господина е човеколюбив - от любов към мен.
Аз му се доверявам и той ме завежда на мястото, където се играе. Подаръкът му ми е даден, но за да го имам наистина, трябва да се състезавам, а не да стоя и мислено да вярвам, че го имам. Да, първо съм повярвал и съм приел подаръка без да се състезавам. Но подаръка е състезанието. Трябва да участвам, иначе отхвърлям подаръка. Трябва да се състезавам според способностите си – да давам най-доброто от себе си, иначе може да стана неодобрен и сменен. Знам, Господина няма да очаква от мен повече от колкото мога.
Трябва да играя по правилата. Ако не играя по правилата ще ме изгонят.
Трябва да играя до края.
После разбирам, че за да играя аз, Господина е изкарал сина си от отбора. Не мога да разбера защо го е направил. Чак пък толкова да държи на мен?! След това разбирам, че и сина му го е молил да излезе за да мога аз да вляза в игра. Какви са тези, дето толкова държат на мен?!!
Обичам състезанието! Изведнъж нещо става с мене и почвам да се оглеждам за други, желаещи да се състезават. Може би и аз ще мога да направя нещо за тях, за да ги приемат в отбора.
Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него. Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен. 1Коринтяни 9:23-27
Днес много християни гледат на християнството като на умствено вярване. Но думата πίστις, преведеня вяра в Писанието, може да се преведе също и като вярност. Ранните християни са гледали на християнството като на път, който трябва да извървим, като на живот, който трябва да живеем, като истина, на която трябва да бъдем верни до край.
Спасението е живот. Когато се спасим получаваме този живот. Получаваме този живот за да го живеем. Като го живеем се спасяваме. Ако не го живеем – погиваме. Когато, движени от любовта, живеем Божия живот чрез вяра ние се спасяваме. Затова може да ползваме думата спасение със свободата, с която Писанието я употребява - свобода, която често някои ограничават с догматики. Ние, заедно с Писанието, може да кажем следното за спасението:
Когато се молим се спасяваме. Ако не се молим – погиваме. (Rим. 10:12-13)
Когато постим се спасяваме. Ако не постим – погиваме. (1 Коринтяни 9:27 )
Когато се кръстихме се спасихме. Ако не се бяхме кръстили – щяхме да погинем. (Йон 3:7-10)(Марк 16:16 )
Когато взимаме причастие се спасяваме. Ако не взимаме причастие – погиваме.
Когато слушаме проповед се спасяваме. Ако не слушаме – погиваме.
Спасяваме се като мислим за горното.
Спасяваме се като разсъждаваме за Божиите неща. (Марк 8:33 )
Спасяваме се като изучаваме Божието слово. (Яков 1:21 )
Спасяваме се когато сме духовни. (Рим 8:5-9 )
Спасяваме се като сме водени от Духа. (Рим 8:13-14 )
Спасяваме се като вярваме.
Спасяваме се като се покайваме (ДА 11:18, 1Кор 7:10, 2Петр 3:9)
Спасяваме се като се изповядваме. (1Йоан 1:8-9)
Спасяваме се като обичаме.
Спасяваме се като обичаме истината (2 Сол 2:10)
Спасяваме се като ходим в светлината. (1Йоан 1:5-7)
Спасяваме се като изпълняваме в Божиите заповеди.
Спасяваме се като вършим добри дела.
Спасяваме се като се покоряваме на Бога.
Спасяваме се като познаваме Бога.
Спасяваме се като живеем за Бога.
Спасяваме се като обичаме (1Йоан 4:8-9)
Спасяваме се когато сме едно с Бога.
Спасяваме се като държим благовестието. (1Кор 15:2)
Спасяваме са като отглеждаме децата си.
Спасяваме се като изучаваме Писанията. (2Тим 3:16)
Спасяваме де като устоим до край.
Спасяваме се като не се отричаме от вярата. (2Тим 2:12)
Спасяваме се като не отпадаме в гонение.
Спасяваме се като издържаме изпитанията. (Яков 1:12)
Спасяваме се като умъртвяваме стария човек в себе си. (Рим 8:13, Еф.4:22-24)
Спасяваме се като предаваме тялото си на правдата. (Рим 6:15-16)
Спасяваме се като служим на другите. (1Тим 4:16 )
Спасяваме се като даваме на бедните. (Мат 25:31-46, Лук 18:18-25, Лук 19:1-9)
Спасяваме се като храним гладните. (Мат 25:31-46)
Спасяваме се като посещаваме болните. (Мат 25:31-46)
Спасяваме се като изповядваме истината. (Мат 10:32)
Спасяваме се като ходим по тесния път. (Мат 7:13-14)
Спасяваме се като влизаме през тясната врата.
Има два пътя – пътя на живота и пътя на смъртта. Когато живеем движени от любовта и чрез вяра, ние сме в пътя на живота. Спасението е път, който трябва да извървим.
No comments:
Post a Comment